''Не върви пред мен, може да не те последвам . Не върви зад мен, може да не те водя .
Върви до мен и ми бъди приятел.''
    Имало едно време един остров , на който живеели всички чуства ;
    Щастието , Тъгата , Познанието и всички други , включително и ЛЮБОВТА .
    Един ден на Чуствата било съобщено , че острова ще потъне , затова всички подготвили лодките си и отплували .
    Единстено ЛЮБОВТА упорствала да остане до последния възможен момент .
    Когато острова бил почти потънал ЛЮБОВТА решила да помоли за помощ .
    Богатството преминавало покрай ЛЮБОВТА ...
    ЛЮБОВТА казала ; "Богатство вземи ме със себе си"
    "Не мога" , отговорило Богатството ...
    "Имам много злато на кораба си и няма място за теб ."
    ЛЮБОВТА решила да помоли Суетата , която също преминавала в красив кораб .
    "Суета , моля те помогни ми !"
    "Немога да ти помогна ЛЮБОВ , ти си цялата мокра и можеш да повредиш кораба ми ;" отговорила Суетата .
    Тъгата минавала на близо , за това ЛЮБОВТА я помолила:
    "Тъга , позжоли ми да избягам с теб ."
    "Немога ЛЮБОВ ...толкова съм , тъжна че имам нужда да остана сама ..."
    Щастието също преминавало покрай ЛЮБОВТА , но било толкова щастливо , че не чуло когато ЛЮБОВТА го повикала ...
    Внезапно се чул глас;
    "Ела ЛЮБОВ , аз ще те взема със себе си." гласът бил на непознат възрастен ...
    ЛЮБОВТА била толкова развълнувана и щастлива , че забравила да попита за името му .
    Когато стигнали сушата , той продължил по пътя си ...
    ЛЮБОВТА осъзнаваики какво му дължи , попитала Познанието;
    "Кой ми помогна?"
    "Помогна ти Времето !" - отговорило Познанието ...
    "Времето ?" - почудила се ЛЮБОВТА - "но защо Времето ми е помогнало ?"
    Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило;
    "Защото само Времето е способно , да разбере колко е велика ЛЮБОВТА !!!"
    За теб спомен аз трябва да напиша,но трепва моята ръка,аз искам между тези листи да диша не споменът,а моята душа.
Разгледаите книгата за гости регистрирайте се в моята книга